Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2007 21:50 - Дневник във времето на войната с Турция - Костадин Младенов
Автор: kpetrov Категория: Технологии   
Прочетен: 2976 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 01.10.2007 21:37


1912 г.

    На 17 септември 1912 г. в 4 часа след пладне се обяви обща мобилизация, то беше понеделник. Във вторник, 18-и си обрах лозето, същия ден се явих в полка, който се именуваше 53-и пехотен полк, съставен от 1-а и 2-а дружина от 4-и пехотен Плевенски полк и 3-а и 4-а дружина от 17-и Доростолски полк. Аз постъпих в 1-а дружина, 3-а рота, като ме назначи ротният командир подпоручик Върбенов за командир на 2-и взвод, който командвах през цялата война и действах във всички сражения където е действал полка. Na 18, 19, 20, 21 и 22 – учение. На 23 септемврий в неделя сутринта, след като направихме молебен, тръгнахме от Плевен за турската граница, вечерта спахме на квартира в с.Ласкар, Плевенско, на 24.ІХ. в гр.Ловеч, на 25.ІХ. в с.Кормянци, Севлиевска околия, на 26 и 27.ІХ. в гр.Габрово, там имахме почивка. На 28.ІХ. минахме Шипченския балкан и спахме в с.Шипка, Казанлъшка околия, на 30.ІХ. в Казанлък. На 1-и октомврий – 4 часа след пладне ни дигнаха от Казанлък и същия ден стигнахме в с.Тулово на гарата и на 2.Х сутринта в 2 часа строени ни дигнаха, та минахме Стара Загора – Нова Загора, та слязохме на гара Раднимахле (Раднево). На 3.Х. отидохме в с.Курвали6, Старозагорско и то пак пеша.

На 4.Х. моя 2-и взвод и 1-и взвод отидохме в с.Градец7, гдето беше щаба на 9-а Плевенска дивизия ( защото нашият 53-и полк беше от нея) и там получихме знаме за полка. Сетне дойде и целият полк, там се освети и знамето на североизточната част на селото и спахме в с.Светлина.

На 5 октомврий сутринта на източната страна на селото се събрахме полка и там ни се прочете заповедта (манифеста) за обявяването война на Турция. След туй тръгнахме и вечерта спахме в с.Вакъв, като минахме и град Кавакли9, село Вакъв е до самата турска граница.

На 6.Х. сутринта полкът влезе в бой като резерв на войските, които ще атакуват турците, които са се окопали и отбраняват с.Михалич. Първият турски артилерийски изстрел се даде в 1 Ѕ часа след пладне, а селото се превзе в 4 часа и 20 минути. След пладне същия ден също и с Хаскьой10. Вечерта спахме на западната страна на с.Михалич. На 7.Х. около обяд отидохме в село Хаскьой, до вечерта почивахме и вечерта отидохме на предни постове при село Хаджикьой11, гдето се окопахме при силен дъжд и кал до колене, студ и вятър грозен. На 8 и 9-и октомврий бяхме на почивка зад позицията. Тази позиция е на запад от Одрин. На 10 и 11-и октомврий бяхме в село Хаскьой, а през това време се водеше силно сражение на североизточната част на Одрин, а в същото време се превзе Лозенград, а времето беше силно дъждовно. Това са боевете, гдето българските войски обсаждаха Одрин. На 12 и 13 октомврий правихме землянки в село Хаскьой, а също и учения, времето пак дъждовно. На 14 октомври (Петковден) сутринта тръгнахме от село Хаскьой и вечерта отидохме на първа позиция на северната страна на Одрин, гдето сменихме 42-и пехотен полк. На тази позиция стояхме на 15, 16 и 17.Х. На 18.Х. към обяд нашата дружина се смени от първа позиция и отиде за поддръжка на полка. Същия ден към 2 часа след пладне дигнаха нашата 3-а рота и ни закараха 3-и и 4-и взвод за гарнизон в село Хак-бунар12, а 1-и и 2-и взвод да охраняват двата понтонни моста на река Тунджа при село Татаркьой13, на което село населението бе избягало и беше празно. 1 взвод остана в селото и охранявахме моста, а моя 2 взвод отиде на 1000 крачки напред на първа позиция. Там се окопахме, направихме си колиби и охранявахме с патрули, които отиваха напред на 1 Ѕ км. Намирахме се на левия бряг на река Тунджа, там стояхме на 18-и вечерта, 19, 20 и 21.Х. и вечерта ни смениха войници от 2-а рота от нашия полк, а ние тръгнахме за позицията като спахме в Хак-бунар и на 22.Х. отидохме на позицията при село Таушан- Коруджикьой14 срещу Одринската крепост. Там стояхме на 23, 24 и 25 вечерта ни смени една опълченска дружина и ние тръгнахме през нощта и отидохме в село Ортакчи и към обяд влязохме в състава на 11-а сборна дивизия и влязохме в боя срещу турските позиции. Това беше на 26-и октомврий (Димитровден) вечерта. Останахме на позиция сутринта на 27 и 28.Х.  На 29.Х. ни дигнаха и отидохме на североизточната част на Одринската крепост и турската артилерия ни обстрелваше с шрапнели. На 30 и 31.Х. отидохме на 4 км от противника, гдето изкопахме резервни окопи и ги заехме. На 1 ноемврий стрелбата се почна от рано. Ний стояхме до вечерта там и вечерта ни дигнаха оттам и отидохме още на изток и на 2 ноемврий бяхме срещу позицията, гдето водихме бой и от взвода ми раниха 4 человека, от които единият умря, а той се казваше Лазар Цветанов от село Брестовец.

На 3.ХІ. на същото място, гдето раниха още 2 войника. На 4.ХІ. преминахме вдясно и останахме в предни постове. На 5.ХІ. на същото място, на 6.ХІ. също и вечерта ни преместиха и отидохме на позиция между 2-а дружина, а после ни смени дружина от 54-и пехотен полк, на която се бяхме окопали. На 7.ХІ. се смени ротния ни командир подпоручик Върбенов. От 3-а рота отиде за командир на нестроевата рота, а нейния командир поручик Константинов – в 3-а рота за наш командир. Предаването и приемането стана на самите резервни окопи. На 8.ХІ. на същото място. На 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15.ХІ. – също. На 16.ХІ. ни смениха мястото и отидохме вдясно, защото ротата беше на резервни окопи. Неприятелят ни обстрелваше силно и точно. На 17, 18, 19 и 20.ХІ. – на същото място. На 21.ХІ. ни поздравиха с прелиминарен мир. На 22.ХІ. на същото място. На 23.Х. ни смени 10-и Родопски полк. Стояхме цял ден на дъжда и вечерта потеглихме и отидохме в чифлик при село Демирханли. От 24.ХІ. до 1.ХІІ. на същото място, на почивка, нали примирие имаме. На 2.ХІІ. към 8 часа вечерта дойдоха новобранци за попълнение (36 набор), на 3.ХІІ.- пак там. На 4.ХІІ. вечерта ни излъгаха, че уж мир бил подписан. Това беше лъжа от генерал Велчев. От 5 до 10.ХІІ. на същото място, само че този ден взвода ми охраняваше дружината, от 11 до 13.ХІІ. – учение и на 14.ХІІ. в 5 часа ни прочетоха резултатите от преговорите, какво Турция не отстъпва нищо – нито педя земя взета от нашите войски, за което ний живите трябва да запазим това, за което нашите братя сложиха костите си по бойните полета... На 26.ХІІ. валя сняг и силна виелица.... На 31.ХІІ. ужасна виелица, сняг, студ и вятър.

 

Убити и ранени войници от моя 2-и взвод, 3-а рота, 53-и пехотен полк

 

1912 година

 

На 2 ноември:

1. Лазар Цветанов – ранен в рамото и на другия ден умря

2. Редник Цаню Динов – ранен в крака

3. Редник Петко Петров – ранен в крака

4. Редник Ганчо Йонков – ранен в крака

На 3 ноември:

5. Редник Иван Тинчев – ранен в крака

6. Редник Първан Моцов – ранен в корема


        6.  Става дума за с.Куфалчево, от 1906 г. – Гледачево, община Раднево
        7.  Днес с.Полски Градец, община Раднево
        8.  Днес с.Устрем, община Тополовград
        9.  Днес Тополовград
        10. Днес с.Сладун, община Свиленград
        11. По-късно с.Благунци, днес заличено от списъка на населените места
        12. Неуточнено, днес в Турция
        13. Днес с. Радовец, община Тополовград
        14. Това и следващите упоменати села са в близост до Одрин, днес в Турция




Тагове:   дневник,   Младенов,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kpetrov
Категория: Технологии
Прочетен: 55185
Постинги: 6
Коментари: 13
Гласове: 96
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031