Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2007 13:13 - Македонски войводи и четници, заселили се в Плевен
Автор: kpetrov Категория: Технологии   
Прочетен: 7307 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 08.10.2007 15:05


    В десетилетните си борби за свобода македонските българи дават безброй свидни жертви. Хиляди са и тези, поели пътя на преселението към майка България. Така е и след Берлинския конгрес, и след Илинден 1903 г., и след войните за национално обединение през 1912-1913г. и 1915-1918 г. Голям е броят на бежанците от  Егейска и Вардарска Македония, заселили се и в Плевенския край. В края на 20-те години на нашия век, правителството на Андрей Ляпчев  раздава земи на стотици от тях в придунавските села. Техни наследници и сега живеят там. Други съдбата отвежда в Плевен. Днес техните спомени и историческите документи разказват за подвига в защита на българското име и дух в онова разделно време.

            Между видните дейци на освободителните борби в Македония е и прилепския войвода Милан Гюрлуков. Той е роден през 1884 г. в с.Кривогащани, Прилепско. Получава прогимназиално образование в Прилеп и учителства една година в родното си село. При подготовката на Илинденско-Преображенското въстание е определен за пунктов началник в полския район на родния си край. В самото въстание е войвода на чета от 80 души от с. Кривогащани, която е под главното командване на Питу Гули. Участва в сражението при “Черния връх”. След поражението остава в прилепските чети при войводата Толе паша. Въпреки обявената амнистия е задържан и лежи четири месеца в Битолския затвор. По-сетне властите му забраняват учителска практика като неблагонадежден и той се премества в Прилеп. През 1904 г. изпълнява смъртната присъда срещу местния свещеник Спас Игуменов, осъден от Прилепския комитет на ВМОРО. След това е определен за секретар и помощник-войвода на Крумовската чета на Ванчо Сърбака, а след неговата гибел поема командването и. По-късно е изпратен от Даме Груев за титулярен войвода в Свети Николска околия. През 1907 г. в с. Сарандиново сръбски четници убиват осем души от неговия род. Милан Гюрлуков е делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през март, 1908 г. Два месеца преди младотурския преврат е определен от ЦК на ВМОРО за велешки войвода със задача да поведе сериозна борба със сръбските чети в този край. По-сетне по нареждане на Тодор Александров остава в гр. Свети Никола. Отново е арестуван и преминава през затворите в Куманово и Скопие. След това е интерниран в Прилеп. По време на известната обезоръжителна акция на Тургут паша през септември, 1910 г., е арестуван в Битоля, а след освобождението си преминава в България. В края на декември той се връща с чета в Македония, натоварен от ЦК на ВМОРО със специална мисия -  да организира атентат срещу турския султан Мехмед Решад в близост до Скопие. На 6 май, 1911 г. четата минава р.Вардар при с.Ногаевци. Планът бил: да се минират близки до жп линията канари и при минаване на султанския влак да се взривят. При прехвърлянето на експлозива към подготвителния пункт обаче става провал и е разкрит целия план по замисления атентат. През октомври 1912 г. четата на Милан Гюрлуков е в село Гол........ за освещаване на знамето си. Тук се получава известието за началото на Балканската война. Прилепската чета мобилизира над 1000 души и заедно с четите на Мирча и Аргир води ред сражения срещу турските войски, като до последния ден на войната е авангард на сръбските части в района . Четниците атакуват в тил неприятеля при склоновете на Селичка планина и Студеница и ги принуждават да напуснат позициите си, оставяйки складове с муниции и храни. За тази помощ сръбският принц Павел лично изказва благодарност на войводата Милан Гюрлуков и му подарява хубав кон. Гюрлуков е поканен и в щаба на сръбската армия с молба да съдейства за нейното снабдяване с провизии. По негово нареждане комитетът на ВМОРО в Прилеп се обръща към населението в града и околията с призив да се притече на помощ. За два-три дена е доставена необходимата храна. Сръбските военни власти са изненадани от силата и авторитета на ВМОРО.

            Сръбската окупация на Вардарска Македония среща организираната съпротива на местното българско население. Българите в Тиквешко с център Неготин, Кавадарци и с. Ваташа се вдигат на въоръжено въстание в тила на сръбските войски. На 26 май 1913 г. околийското ръководство в Кавадарци получава съобщение от ЦК на ВМОРО , че към Тиквешко се придвижват няколко чети, между които и на Милан Гюрлуков. В започнатата през юни Междусъюзническа война четата му се числи към Четвърта българска армия на генерал Стилиян Ковачев. Тук са и четите на Петър Чхулев, Манол Матов, Марко Иванов. Така групирани те минават река Вардар и превземат гара Демиркалия като залавят едно сръбско отделение от 417 души със 100 коня обоз. Главното командване нарежда да се оттеглят, тъй като военните действия се отдалечават на изток. Войводите не се подчиняват. През Западна Македония те си пробиват път към вътрешността. И след Букурещкия договор прилепската чета на Милан Гюрлуков продължава съпротивата, но след няколко сражения е разбита. В късната есен на 1913 г. Милан Гюрлуков преминава в Албания, а после в България.

            Прославеният прилепски войвода е в помощ на българската армия и в първата световна война. След превземането от нашите войски на Велес в Прилепско пристига и четата на Милан Гюрлуков, придружаващо кавалерията на генерал Танев. При с. Никодим е разбита една сръбска рота. Преди падането на Прилеп ( 3.11.1913 г.) Милан Гюрлуков извършва разузнавателна служба, а по-късно подпомага освобождението на Битоля. Той е командирован при щаба на доброволческите отреди на ген.Протогеров, а по време на българското управление на Прилеп дейно участва в организирането на местната администрация. И след трагичния за България край на Първата Световна война македонските българи не изоставят светлите си освободителни идеали. На 16 декември 1920 г. в София се създава организация на македонските войводи и четници “Илинден”. Между учредителите и е и М. Гюрлуков. Като дългогодишен неин деец М. Гюрлуков работи и в периода 1942-1944 г. в присъединените български земи на Вардарска Македония. За големите си заслуги към България е награден с три ордена за храброст и няколко “За заслуга”.

            Трагичен е неговият жизнен край – на 9.09.1944 г. той изчезва безследно завинаги. За това свидетелства едно удостоверение от МВР, издадено през април 1993 г. и изпратено до неговата дъщеря: “След направената щателна проверка ...... се установи, че вашият баща Милан Христов Гюрлуков е бил убит по политически причини на 9.09.1944 г. без съд и присъда в гр.Скопие.”

Пет години по-късно, през 1949 г. на съпругата и дъщерята на Милан Гюрлуков е наредено в тридневен срок да напуснат София, лишени са от жителство, конфискуван е домът им, като им се разрешава да се заселят само в Централна Северна България.

Между видните дейци на ВМОРО в Крушево е и Иван Джонев, роден на 2 август 1882 г. Рано останал без баща, той завършва четвърто отделение в с.Цер, където и работи в хана на чичо си. След това учи в Крушевското класно училище. Там се среща с местните революционни дейци. Влиза в бойната десетка на Милан Динев, където се обучава във военни действия. През Илинденско-Преображенското въстание и Ванчо Джонев участва в защитата на Крушевската република. След разгрома намира убежище в с.Цер при чичо си. Още през зимата обаче се връща в Крушево, включва се в борбата срещу гръцките свещеници, а околийският комитет на ВМОРО му възлага изпълнението на смъртната присъда на гръкомана Коте Чавка. След ликвидирането му Ванче Джонев се укрива и минава в нелегалност. Участва в четите на Милан Гюрлуков, ташко Арсов, Петър Юруков, а след смъртта на Блаже Пиринчев става войвода. След младотурския преврат през 1908 г. той не се доверява на шумно обявените свободи и отказва да предаде оръжието си, като заявява, че се е клел над него. По-сетне е заловен и затворен в Битолския затвор, но след намесата на крушовчани е освободен. През 1911 г. се оженва за Анастасия Нешкова от Прилеп. На следната година, когато избухва Балканската война вече е районен крушовски войвода. Със своята чета освобождава Крушево, а после се включва в българското опълчение в предните разузнавателни части. По-късно са арестувани с жена си и хвърлени в солунския затвор Беяз-куле. От там са освободени благодарение на намесата на френския и румънския консули. Ванчо Джонев се сражава срещу сърбите в Междусъюзническата и Първата световна война.

След 1918 г. се установява със семейството си в Горна Джумая. От 1920 г. отново участва в чети, навлизащи във Вардарска Македония. През 1931 г. се преселва в София. След 19-то майския преврат от 1934 г. е принуден да напусне временно столицата и е оземен в гр. Никопол. След пет години той отново е в столицата. През 1942 г. след атентат на жп линията София-Кюстендил е арестуван по подозрение и е инквизиран в полицията. В 1956 г. се преселва в Плевен, където умира на 27 октомври 1967 г.

Между участниците в Кресненско-Разложкото въстание е и Сотир Николов Дяков, роден през 1854 г. в с. Сенакос, Кресненско. След разгрома на въстанието е принуден да се укрива, а домът му е опожарен. В по-късно време участва в борбата на ВМОРО като ятак и куриер на Яне Сандански. През 1901 г. той укрива в продължение на седмица четата на Яне заедно с пленената мис Елен Стоун. Сотир Дяков е бил привърженик на санданското течение във ВМОРО. След гибелта на Сандански през 1915 г. напуска организацията. Умира през 1940 г.

Неговият син Милан Дяков ( роден през 1893 г.) едва 19-годишен, участва в сраженията на Сенокоската чета по време на Балканската война. След навлизането на българската армия, той се записва доброволец в Македоно-Одринското опълчение. Участва в Междусъюзническата война в боевете при Кукуш, където е ранен. По време на Първата световна война служи в четвърти артилерийски полк и е награждаван с три ордена за храброст. От 1920 г. до 1934 г. е войвода на чета на ВМОРО. Местната организация там е принадлежала към левицата ма ВМОРО. Умира през 1960 г.

Трайко Георгиев Христов и Вельо Станчев Узунов от с. Облаково, Битолско също са участници в Илинденско-Преображенското въстание. Били са в четата на Иван Лиселаеца. По-късно Вельо Узунов е кмет на селото по време на сръбската окупация. За това, че е отклонявал младежи наборници към България вместо към сръбските казарми, е жестоко бит. По-сетне и двамата със семействата си емигрират в България, в Плевенско.

Костадин Бояджиев от Демирхисар е четник в 13-та чета в защита на Крушовската република. Участва и в Балканската война.

В Илинденската епопея се сражават и Иван ( Яне ) Велевски – роден през 1870 г. в с.Долно Котори и Тръпко Белев – роден през 1872 г. в с.Айтос, Леринско. По-сетне и двамата са в редовете на Македоно-Одринското опълчение, а в края на 20-те години се заселват в с. Бешлии ( днес Байкал ), където и днес живеят техни наследници.

Като доброволец от Македоно-одринското опълчение Димитър Кузманов Калфов от с. Команичево, Костурско се сражава в паметните боеве при Шаркьой и Булаир.

В Плевенския край е живял и войводата Велко Мандарчев, роден през 1863 г. в Скопие. През пролетта на 1913 г. той е начело на чета срещу сръбските войски в Скопски район. През 30-те години се заселва в с.Гулянци.

В борбите срещу сръбските окупатори участва и Андрей Мацанов – роден във Велес през 1880 г. През 1899 г. той завършва българската гимназия в Солун, а по-късно химия в Софийския университет. Бил е учител в Солун, Девическата и Мъжката гимназия в Плевен. Сражава се в четата на Тодор Оровчанин при освобождението на Велес от турците на 5 октомври 1912 г. По време на Първата световна война е в редовете на Втори македонски полк. Умира в Плевен през 1947 г.

В четническото движение след Ньойския договор участва и Стоил Димитров Пендов. Той е роден през 1898 г. в с. Любанци, Скопско. В 1917 г. завършва мъжката гимназия в Скопие, а сетне е учител в Дебърско. Работи и в общината на родното си село. През 1922 г. се присъединява към чета, която действа в Крайовско. Среща се с водача на ВМРО Тодор Александров. В края на 1923 г. е ранен в сражение със сръбски части, преминава границата и се установява в България. Лекува се в Кюстендилската болница. Тъй като има задочна смъртна присъда от сръбските власти, остава в София. По-късно се заселва със съпругата си в с.Галиче, Врачанско.

Изнесените исторически данни – резултат на проучвания от музейни специалисти на автентични спомени и документи – са още едно свидетелство за дълголетните борби на българите в Македония за свобода и единение.

 

 

1993 г.




Гласувай:
0



1. анонимен - Димитър Кузманов Калфов
03.10.2007 14:35
Здравейте, г-н Петров.

Статията наистина е много интересна. Осбено ме заинтригува факта, че е споменато името на моя прадядо - Димитър Кузманов Калфов. Бих искал да ви попитам къде мога да намеря повече информация относно неговата дейност като четник както и за активността на четата, в която е участвал.

Предварително благодаря!

Поздрави,

Тихомир Утев
tihomir.utev@gmail.com
цитирай
2. анонимен - здравейте,
28.03.2009 10:54
наистина чудесна статия, бихте ли ми помогнали с откриването на изворите, които сте ползвали за списването й?
цитирай
3. kpetrov - до анонимен
28.03.2009 14:10
Дайте ми e-mail за контакт
цитирай
4. анонимен - Относно: Димитър Кузманов Калфов
17.08.2009 01:51
Уважаеми г-н Петров,

Родом съм и живея в Плевен. Вашата статия ме заинтригува отдавна. Във връзка с нея, бих желал ако е възможно да ми предоставите вариант за личен контакт /е-майл, телефон или среща в удобно за Вас време/.

С уважение,

Димитър Утев
цитирай
5. анонимен - македонски войводи и четници,заселили се в плевен
23.08.2010 21:31
Докладът е изнесен пред научна сесия посветена на 100годишнината на ВМРО,организирана от историческия музей плевен-ноември 1993г.Използвани са оригинални документи от фонда на музея,както и данни от анкета сред преселници от Македония,проведена лично от автора на доклада Красимир Петров.
цитирай
6. анонимен - Публикувано в Краеведски сборник III Плевен 2010 стр.157-164
16.10.2011 15:21
Публикувано в Краеведски сборник III Плевен 2010 стр.157-164
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kpetrov
Категория: Технологии
Прочетен: 55687
Постинги: 6
Коментари: 13
Гласове: 96
Архив
Календар
«  Декември, 2024  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031