Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2007 21:32 - ДОЙРАНСКАТА ЕПОПЕЯ В ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ НА ПЛЕВЕНЦИ
Автор: kpetrov Категория: История   
Прочетен: 5058 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 12.04.2010 22:00


ДОЙРАНСКАТА ЕПОПЕЯ В ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ НА ПЛЕВЕНЦИ

 

Красимир Петров

 

            Войните за национално обединение са значима тема в новата българска история. Неделима част от нея е и въпросът за войнишките паметници, за признателността към хилядите български воини, загинали по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа.

            Настоящата работа разглежда непроучваната досега дейност на фонд “Паметник на 9-та пехотна Плевенска дивизия”, честванията в Плевен на годишнините от Дойранската епопея през 1918 г. За целта са използвани материали от тогавашния периодичен печат и архивни документи.

***

            На 28 юни 1917 г. Във Военния клуб на София се открива войнишка индустриална художествена изложба. Тя е организирана от 9-та пехотна Плевенска дивизия1. Показани са битови предмети, изработени от нейните войници във фронтовите окопи. Използвани са гилзи, непръснати гранати, аеропланни бомби и др. На фронта се заражда и идеята “да се направи изложба в София и с получената сума да се постави началото на един фонд за паметник на 9-та пехотна Плевенска дивизия”2. Сам началникът на дивизията Генерал – майор Владимир Вазов изработва проектоустава на фонда, приет и отпечатан още през същата година3. Според член 2 от него4 “паметникът трябва да бъде величествен и художествен” и да се издигне в гр.Плевен. Член 4 определя събирането на средствата5: а) от доброволни пожертвани суми от частите и членовете на дивизията; б) от доброволним пожертвувания от разни учреждения, сдружения и отделни лица; в) суми, добити от изложби, забавления и др., устройвани от Изпълнителния комитет на фонда; г) помощи от държавата, окръжни и общински съвети; д) лихви и др. Управлението на фонда се възлага на Централен комитет, оглавяван от началника на дивизията, а за непосредствена работа – на Изпълнителен комитет6. След разформироването на 9-та пехотна Плевенска дивизия, работата на фонда се поема от командването на Плевенския гарнизон.

            Скоро след края на Първата световна война започва изграждането на първите войнишки паметници. На 10 октомври 1920 г. В с.Махалата /дн.гр.Искър/ се открива паметник на 103 загинали във войните7. Седмица по-късно цветя пред него поднася и цар Борис III8. През 1923 г. Възниква и идеята за военен дом-паметник, първоначално издигната от плевенското благотворително запасно подофицерско дружество “Отбрана”9. На следната година дружеството отчита и първите си дарители10. На 16 март 1925 г. Се отпразнува бойния празник на 9-та пехотна дружина – денят на сражението при Акалан по време на Балканската война. По този повод най-авторитетният плевенски вестник бележи: “Две велики победи – Акалан и Дойран свиха венец на безсмъртие на 9-та дивизия”11.

            На 5 юли 1925 г. В плевенската синагога тържествено са открити две паметни плочи – изписани на български език и иврит – на загиналите осем плевенски евреи във войните 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г. Присъстват председателят на еврейската консистория в България Хаим Фархи, кметът на Плевен Иван Миндиликов, висши военни. До тържеството телеграма изпраща и цар Борис III12. На 18 септември 1926 г. Частите на Плевенския гарнизон за пръв път отбелязват тържествено годишнината от Дойранскарта епопея с церемония и заря пред паметника на свободата, панихида за загиналите герои, молебен и парад13. В навечрието на честването са отпечатани и спомени на генерал-лейтенант Владимир Вазов “Плевенци при Дойран”14. На 22 септември 1926 г.с общинско решение – протокол № 59 тогавашната улица  № 55 е именувана “Дойран”15. На 5 юли 1927 г. Общинският съвет начело с кмета Иван Миндиликов разглежда искането на офицерите отПлевенския гарнизон за отпускане на място за строеж на офицерски дом – читалище – музей и паметник на загиналите от 9-та пехотна Плевенска дивизия. Решава се да се отпусне празното място срещу градста баня16. На 2 ноември 1927 г. Офицерите от Плевенския гарнизон решават да се пристъпи към събиране на средства за усилване на фонда за паметник17. Те получават разрешение за организиране на парична лотария. Предвижда се отпечатването на 500 000 билета на обща стойност 5 милиона лева18. Само за около три месеца са пласирани лотарийни билети за около 3 милиона лева. Най-голям е интересът в Плевенски окръг, където живеят и по-голямата част от участниците в Дойранската епопея19. Получени са и поръчки за билети и от българи, живеещи в Америка20. Дружеството на запасните офицери в Плевен дарява на фонда 50 000 лева. Билети за значителни суми закупуват плевенските фирми : Напредък”, Търговска банка и Банка за търговия и кредит, индустриалците Стефан Бакалов, Иван железаров, Иван Бурджев и др.21 Междувременно съгласно окръжно  № 1719 на Министерството на войната от 28 октомври 1927 г. В селата трябва да се образувеат комитети за издигане на паметници на падналите във войните22. По-сетне в отговор на писмо от началника на Плевенския гарнизон № 1001 от 1 февруари 1929 г. До селските кметове с предвидените за тази цел суми в местните бюджети се закупуват лотарийни билети23. Така например решава общината в с. Пордим24. Вестник “Северно ехо” в броя си от 15 април 1928 г. Помества статията на подполковник Никола Бояджиев “Да се поклоним пред паметта им!” с апел за подкрепа на лотарията. В нея авторът отбелязва: “Днес в средата на Лондон се издига великолепен паметник за неуспешните за англичаните боеве. А на връх н”Дуб” точно преди година и половина съединените врагове на плевенци по най-тържествен начин откриха паметник в чест на 12 890 убити техни войници и тройно повече ранени. България бе лишена от правото да участва в тези тържества и да положи поне един венец за своите 83 офицери и 3 600 войници, загинали по тези бранни поля! Защо това да не стане тук, в сърцето на Северна България... Малочислените плевенци унищожиха в един ден своите дивизии на Англия, тройно повече на Гърция и то при явната очевидност да умрат, но да запазят войнишката си чест”25. На 23 септември 1928 г. плевенчани отпразнуват тържествено 10-годишнината от славните боеве на Дойранския фронт. Освен традиционните заря, панихида и клетва в Казармения двор се провежда парад и клетва на младите войници. Вечерта в градската градина се прожектират и оригинални кинокадри от позициите при Дойран26. Вестник “Северно ехо” подчертава: “.. и днес, когато враговете ни със злорадство ще празнуват 10-годишнината на сатанинското си тържество при Добро поле, камбаните на лондонските катедрали ще огласят бреговете на Темза с траурни звуци на безбройните панихиди, а очите на цяла Англия ще бъдат отправени към паметника на Кала тепе, гдето почиват 12 000 англичани, пристъпите на които не можаха да сломят отбраната на желязната Плевенска дивизия”27. Издаден е и специален възпоменателен лист “Дойран” по случай 10 години от Дойранската епопея.

            На 10 ноември 1929 г. тържествено е открит паметник за загиналите във войните в с.Телиш. Присъстват министърът на войната генарал Бакърджиев, началникът на Плевенския гарнизон генерал Кисьов. Почетна рота от Плевен отдава военни почести28.

            На 9 октомври 1932 г. са положени основите на военния клуб в Плевен. Той е открит официално на 19 декември 1934 г. Изграден е по проект на архитектите Горанов, Русев и Костакев. Тогава в близост до него е положен основният камък за паметник на падналите във войните от 9-та дивизия, чества се и 100-годишнината на църквата “Свети Николай”. В тържествата участва и цар Борис III. Той дарява и 20 000 лева на фонда за паметник30.

            Организирането на конкурс за паметник се ускорява след назначението на генарал-майор Недев за началник на Плевенския гарнизон. По време на Първата световна война той е началник на оперативна секция в щаба на 9-та дивизия, автор е на най-добрата нкнига за Дойранската епопея и други военноисторически изследвания31. В началото на 1936 г. управителният съвет на фонда за паметник приема конкурсната програма32. През февруари 1936 г. Министерството на войната нутвърждава програмата и конкурсът официално е обявен. Според нея паметникът “...трябва да изразява величавия подвиг на 9-та дивизия през 1912-1913 г. при Чаталджа и Одрин и най-вече през 1916-1918 г. при отбраната на Дойран... На него ще бъдат отбелязани всички части от бившата 9-та дивизия, броят на загиналите офицери, подофицери и войници, всички бележити дати от войните и всички бойни места33...”. Конкурсното жури заседава в Плевен от 8 до 10 май 1936 г. В неговия състав са видни запасни и действащи генерали, плевенският кмет инж. Никола Маринов34. От Министерството на войната са командировани известният художник професор Димитър Гюдженов и скулпторът Михаил Михайлов35. Разгледани са 52 проекта. Журито, начело с генерал-майор Недев решава: “Първа премия не се дава, поради това че не е намерен проект, който идейно, художествено, технически, градоустройствено да е разрешил задачата напълно и изчерпателно”. Определени са две втори премии за проектите “Символ” и “Защита” на архитект Георги Стойков, трета – “Дойран 1918” на скулптора Кирил Тодоров и също трета с мото “Дойранска епопея” на архитект Георги Апостолов и скулптор Александър Андреев36. Журито препоръчва да се проведе втори конкурс при изчерпателна програма с точно установени данни. Същевременно във Военния клуб е подредена изложба, посетена масово от жители на Плевенски окръг. По този повод в. “Северно ехо” напомня: “Нека не се забравя, че фондът за паметника е учреден на самата огнева линия в окопите и галериите и че първите участници в него са самите творци на величавата Дойранска епопея”37. По думите на генерал-майор Недев “ако и в предстоящия нов конкурс не се постигне убедителен художествен резултат, той ще продължи своите търсения, като не е изключено, ако се наложи, да поиска сътрудничество чрез международен конкурс”38. През май 1936 г. бившият командир на 9-та дивизия генерал-лейтенант Владимир Вазов посещава Англия като гост на конгреса на организацията “Британски легион”39. В отговор през юни 1936 г. делегация на “Британски легион” гостува в България. На 17 и 18 юни 1936 г. тя посещава Плевен. В обширен уводен материал под заглавие “От фронта на войната до фронта на мира” в.”Северно ехо” пише: “Още отрано в петък – деня на пристигането – градът бе напълно в празничен вид. Многолюден народ – гражданки и граждани – се отправиха към гарата, където бе определено да стане официалното посрещане. Още от 8 часа улиците, по които трябваше да минат гостите бяха заети от учащата се младеж. На гарата бойците, водени от майор Фредерик Годли, бяха посрещнати от бившия началник на 9-та Плевенска дивизия генерал-лейтенант Вазов, пом. Кмета Крум Лингоров, представители на гарнизона, запасните офицери и пострадалите от войните, от една чета юнаци, отряд скаути, девойки, облечени в национални носии и множество граждани. С навлизането на влака в гарата военна музика изсвири английския химн. Още със слизането си, на легионерите бяха поднесени живи цветя, а след това поздравени от ген. Вазов, пом. Кмета Кр. Лингоров и др. От гарата легионерите бяха отправени за Военния клуб. По пътя те бяха бурно акламирани от учащата се младеж. В отговор на словото на плевенския кмет Никола Маринов майор Годли казва: “Няма в света войник, който учейки военната история на народите да не знае за Плевен. С подвига си при Дойран плевенци прославиха още повече името на своя исторически град. Нека те бъдат гордост за своето хубаво отечество и за своя храбър народ”. Вечерта в “Мъртвата долина” се представя възстановка на бойните действия при Дойран и заря с церемония, по време на която майор Годли полага венец за падналите във войната плевенци, а гайдарят Микълсън изпълнява няколко траурни английски песни. След зарята голямо факелно шествие от учащи стига пред Военния клуб със светещи лампиони и образува буквите “Б” и “Е” (началните букви на английския крал и нашия цар). В своята реч полковник Джон Браун подчертава: “За нас, англичаните, обикновено се казва, че сме студени хора, които мъчно се трогват. Тази легенда тази вечер беше опровергана. Това, което видяхме в Плевен, засегна силно сърцата ни”40.

            Междувременно издигането на паметник на загиналите от 9-та дивизия се обвързва с цялостно градоустройствено решение на новия централен площад. Проведеният за целта конкурс печели софийският архитект Владимир Хашнов41. Съгласно неговия проект паметникът трябва да бъде в западната част на площада. Около него ще се издига колонада, която насочва вниманието към Военния клуб, който заедно с паметника е завършен архитектурен ансамбъл42.

            Новият конкурс за паметник е предвиден за март 1937 г. Дотогава се очаква да се разрешат споровете за местата, които трябва да се включат в административния площад43. Започват безкрайни жалби от собственици на сгради, които трябва да бъдат отчуждени. Този проблем стои за решаване още от началото на века44. Започва подготовка за нов градоустройствен план45, а Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията иска от Плевенската община да назначи градски архитект, какъвто няма от ред години46. Най-сетне, през април 1939 г. общината започва изплащането на отчуждените постройки, като предупреждава собствениците на дюкяните пред мавзолея, че от 20 април тръгва събарянето им47. Намеренията са, след откриване на площада, да се обяви новият конкурс за паметник на дойранци. Програмата за него е публикувана едва през февруари 1941 г.48 Според нея паметникът ще бъде издигнат “по оста: входа на областната палата – средата на военния клуб, на около 12 метра западно от канала” и ще струва 3 милиона лева49. Архитектурните работи ще бъдат от витошки гранит, а скулптурата от бронз. Крайният срок за проекта е 6 месеца от датата на публикуването в “Държавен вестник”. За първа награда са предвидени 40 000 лева50. Предвиденият за 13 август 1941 г. конкурс отново е отложен, този път за 13 декември с мотивировката “да се даде възможност на повече участници и за по-завършени проекти”51. Това ново отлагане ще се окаже фатално. Нови дискусии по градоустройствения план, както и военновременната обстановка оставят нереализирана една благородна идея, напълно забравена в последвалите я десетилетия.

 

***

            Според една статистика от 1921 г. в Първата световна война загиналите и безследно изчезнали воини от Плевенски окръг са 5 167 от общо 38 450 участници52. Данните едва ли са окончателни. Години наред наши войници попаднали в плен се връщаха от Гърция, Франция и други страни. Хиляди са военноинвалидите, хиляди деца остават сираци. Уви, и днес, 80 години след Дойранската епопея, в Плевен няма паметник на героите от 9-та дивизия.

 

П.П. на автора осем години по-късно:

Може би и днес, осем години по-късно бизнесмените от Плевен, Ловеч, Свищов, а и от цяла България ще подкрепят както техните предшественици идеята за издигане паметник на героите от 9-та пехотна Плевенска дивизия.

 

БЕЛЕЖКИ

1. Вазов, В. Животописни бележки. С.,1992,с.38

2. Пак там

3. Устав на фонда “Паметник на загиналите герои от 9-та пехотна Плевенска дивизия”. Ловеч,1917.

4. Устав на фонда...с.3

5. Пак там, с.4

6. Пак там, с.5-6

7. Земеделска защита, №2, 8 октомври 1920.

8. Земеделска защита, №4, 23 октомври 1920.

9. Северно ехо, №5, 3 февруари 1923.

10. Северно ехо, №16, 17 май 1924.

11. Северно ехо, №10, 18 март 1925.

12. Северно ехо, №26, 9 юли 1925.

13. Северно ехо, №36, 9 септември 1926.

14. Северно ехо, №37, 16 септември  1926.

15. Държавен архив  - Плевен ( по-нататък ДА – Пл), ф.60К, оп.1, а.е.112, л.184-186.

16. Юбилеен брой на Плевенски общински вестник. 1834-1934.

17. Пак там

18. Северно ехо, №49, 1 декември 1927.

19. Северно ехо, №13, 22 март 1928.

20. Северно ехо, №29, 1 юли 1928.

21. Юбилеен брой на Плевенски общински вестник. 1834-1934.

22. ДА – Пл, ф.160 К, оп.1, а.е.33, л.53.

23. ДА – Пл, ф.160 К, оп.1, а.е.35, л.22.

24. Пак там

25. Северно ехо, №16, 15 април 1928.

26. Северно ехо, № 59, 22 септември 1928.

27. Пак там

28. Северно ехо, № 45, 14 ноември 1929.

29. Юбилеен брой на Плевенски общински вестник. 1834-1934.

30. Северно ехо, № 809, 1 януари 1935.

31. Недев, Н.”Дойранската епопея”. С.,1921; “България в световната война 1915-1918 г.”.С.,1925; “Освободителните войни 1877-1878 г., 1885 г., 1912-1913, 1915-1918 г.”С.,1929 г.

32. Северно ехо, № 864, 7 януари 1936.

33. Северно ехо, № 872, 15 февруари 1936.

34. Северно ехо, № 893, 9 май 1936.

35. Исторически музей – Плевен, инв.№ Рд 1144

36. Северно ехо, № 894, 13 май 1936.

37. Северно ехо, № 896, 20 май 1936.

38. Пак там

39. Вазов, В. Животописни бележки. С., 1992, с.118-120

40. Северно ехо, № 902, 21 юни 1936.

41. Северно ехо, № 914, 12 септември 1936.

42. Северно ехо, № 915, 20 септември 1936.

43. Северно ехо, № 943, 1 януари 1937.

44. Господинова-Дешкова, М. “Дейността на Плевенския градски общински съвет /1878-1912/- Изв.муз.Северозап.България, № 25,1997, с.105-167

45. Северно ехо, № 988, 19 септември 1937.

46. Северно ехо, № 994, 10 октомври 1937.

47. Северно ехо, № 1100, 23 март 1939; № 1103, 2 април 1939

48. Държавен вестник № 1203, 12 февруари 1941

49. Пак там

50. Пак там

51. Северно ехо, № 1226, 16 август 1941.

52.  Северно ехо, № 38, 23 декември 1921.

 

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
0



1. ivaylo - Браво
11.11.2007 22:45
Благодаря за безценната информация.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kpetrov
Категория: Технологии
Прочетен: 55184
Постинги: 6
Коментари: 13
Гласове: 96
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031