Какво още е нужно? Компромиси - да, подготвена съм, съгласна. Толерантност, приемане - добре. 
Как да спра виковете - ей това не ми е ясно? Защо човекът, когото обичаш, може така изумително лесно да те изкара от равновесие, да те накара да го мразиш, да му изтриеш номера от телефона си??? 
Не разбирам дали това е способност - несъзнателна разбира се - привилегия на хората, които обичаме? Една приятелка с две дъщери ми е споделяла за по-голямата девойка - "както тя ме вбесява никой никога в живота ми не ме е вбесявал". Е, човек винаги може да предположи, че любовта към половинката може да угасне. Но майка да спре да обича детето - това не го вярвам. 
Или е въпрос на характер - с определени хора просто нервите ти кипват по-бързо и високо ефективно. И фактът, че един такъв човек ти е голяма любов не спасява положението. Кофти.

от ЕГО. и става трошлива баластра извивката на въпроса, ако тушираш до заличаване това с главните букви...любов, към каквото и да било, няма да липсва.
Проблема е в "прима" на егото- не се вижда.

твоята липса
най-много подтиска,
като улучен врабец
без изсрел...:Р

само дето придружаващите я емоции твърде често са негативни.