1913 година

 

            На 1 януарий в 12 Ѕ часа през нощта ни дигнаха и на почивката из пътя се поздравявахме с честита Нова година и цялата нощ сме ходили и на съмнало стигнахме в село Оглу паша от 1 до 5.І.и на 6.І. раздаваха кръстове “За Храброст”. На 7.І.1913 г. също почивка, разходки, хоро, въобще много хубаво прекарване беше. На квартира по къщите. Аз с ІV отделение бях на квартира в един човек, който се казваше Христо, на жена му името е Елена, а детето му Панчо, въобще език говорят турски, друг език не знаят. Поповете и черквите им гръцки, а вярата източноправославна, но имената си чисто български. Техният селски живот е като нашия.

От 8 до 17.І. бяхме все в село Оглу паша, а на 18.І. (Атанасовден) ни дигнаха и отидохме в село Демирханли на землянките край селото. На 19 и 20.І. – също. На 21.І. отидохме в село Караюсуф та ни показваха как се преминават изкуствени препятствия и вечерта в 8 часа се почна боя след примирието пак наново. На 22 и 23.І. на същото място. На 24.І. сутринта ни дигнаха от Демирханли и отидохме на бойната линия за резерв на 23-и пехотен Шипченски полк. На 25.І. също там. На 26.І. ни смениха и отидохме пак на чифлика при с.Демирханли. На 27.І. на същото място. На 28.І. на същото място, а на първата позиция сражението беше много силно. От 29.І до 3.ІІ. също. На 4.ІІ. ни дигнаха и отидохме резерва на 10-и пехотен Родопски полк. Времето – силен вятър и студ. На 5 и 6.ІІ. също. На 7.ІІ. се върнахме в землянките, на 8.ІІ. също. На 9.ІІ. в 1 часа ни дигнаха от землянките и отидохме на първа линия, гдето сменихме 23-и пехотен Шипченски полк. Времето – студ, сняг и виелица, вятър, страшно, много страшно, и то срещу турските позиции Маслак¹⁵. На 10.ІІ. взводът ми застъпи в предни стражеви позиции, но времето беше още по-лошо. Виелицата затрупа войниците в окопите и ги намирахме по ножовете, които стърчеха из снега. Тогава ми измръзнаха много войници, пушките замръзнаха, затворите се мъчно отваряха, грозен студ. На 11 февруари ротата се смени от позицията и отиде на почивка в резервните окопи. На 12.ІІ. също. На 13.ІІ. отидохме на първа линия. На 14.ІІ. се сменихме, на 15.ІІ. също. На 16.ІІ. отидохме на първа линия, времето отначало дъжд, а после сняг и виелица, нетърпим студ и подслон никъде. Десет дни сменяхме първа линия и резерв... На 27.ІІ. смяна от позицията и вечерта отидохме в с.Демирханли в землянките. От 1 до 7 март учение и турската артилерия уби войник от 4-а рота и един ранен. На 8 март също стрелба. На 9.ІІІ. – също стрелба и рани двама войника от болницата. Стрелбата е силна от турската артилерия, заради туй на 10-и ни дигнаха от землянките и отидохме при чешмите северно от нас. На 11 март в 5 часа вечерта ни се съобщи, че довечера ще се замине и ще почне атаката на Одрин. Всички войници изтръпнаха, защото знаеха какво предстои и колко ли души ще останат живи и към 6 часа вечерта ни дигнаха и отидохме зад 23-и пехотен Шипченски полк. На 13 март сутринта в 1 часа – първа линия срещу укреплението Хайваз баба, беше ІІІ и ІV дружина от полка и срещу укреплението Хаджиоглу – І и ІІ дружини. Боят бе ужасен и в 5 часа с бой влязохме в укреплението. Аз с взвода си бях вече на позиция в Хаджиоглу и гледахме как турските укрепления падаха едно след друго в наши ръце, а турците бягаха в града безразборно и в 11 часа градът се предаде с целия си гарнизон, а преди да се предаде всички складове огнестрелни ( с гранати и патрони, барут и други) бяха подпалени и горяха с високи черни пламъци и пушеци. След туй българските войски влязоха в града, а нашият полк влезе в 3 часа след пладне на 13.ІІІ. Направихме обиколка из града, след туй отидохме при казармата и нощувахме. На 14 и 15.ІІІ. пак там. На 16.ІІІ. отидохме на източната част при гарата (Европейския квартал) на квартира. На 17 март също бяхме на квартира и полкът вече беше заразен от холера. В това време бяхме на квартира в театър “Одеон” при гарата на Одрин. На 18 март пак там. Тоя ден умря от холера младши подофицер Симеон Георгиев – отдельонният ми началник на І отделение от моя ІІ взвод. На 19 и 20.ІІІ. също там. На 21.ІІІ. ни дигнаха оттам и отидохме на бивак на югоизток от гарата на около 2000 крачки. На 22 и 23.ІІІ. пак там. На 24.ІІІ. ни вдигнаха покрай с.Оглу паша и отидохме в с.Енидже на 25.ІІІ. през деня. На 26.ІІІ. на същото място, от 27.ІІІ. до 10.ІV. също. На тръгване от с. Енидже за гр.Одрин, спане при с.Хаскьой на 12 април, спане при с.Скендери на 13 април. Стигнахме Одрин и отидохме на бивак на северозападната част. На 15 април отидох в града и се качих на минарето на Султан Селим джамия, която имаше 285 стъпала. На 16 април пак на бивак. На 17 април караул в Одрин. На 18 април също караул и ходих вътре в Султан джамия, та я разгледах хубаво. На 19 април на обяд се сменихме от караул, от 20 до 23 април – на бивак и оттам отидохме на парад при черквата “Св.Георги”, като предварително ходихме на литургия. В парада взеха участие всички войски, които съставляваха Одринския гарнизон. От 24 до 28 април на същото място. На 29 април прие дружината майор Златаров, а подполковник Габаров издаде дружината на 30 април на същото място. От 1 до 5 май на същото място. На 6 и 7 май караул. На 8 май ни смени от караул 43-и пехотен полк, на 9 май – преглед и парад от генерал Савов¹⁶, на 10 май на същото място. На 11 май полкът се товари на трена по дружини и тръгва за София, където стигнахме сутринта  7 часа. Дадоха ни 4 дена отпуск и си отидох в Плевен. На 17 май се върнах и намерих полка в с.Коньово, Кюстендилска околия, защото войната с Турция се свърши, а ние отивахме да се бием със съюзниците сърби, гърци и черногорци. Тук полкът се бе развил на 4 полка и нашата 1-а дружина образува 59-и полк. Аз бях в 10 рота, ІІІ взвод. Тук правихме учение 5-6 дена, аз заболях и се парализирах и ме изпратиха на лечение в Александровската болница в София. Лежах 10 дена, изписаха ме и ми дадоха отпуск 30 дена , отидох си в Плевен, стоях два дена, , прегледа ни комисия и ни изпрати по частите си. Аз заминах за София, а оттам ще търся полка къде Кюстендил, обаче като минахме Радомир на гара Калище при качване тренът ми преряза десния крак и там останах и с друг трен ме закараха в Александровската болница и на 29 юни 1913 г. ми направиха операция и ми отряза крака д-р Лоран от белгийската мисия в болницата и от 27 юни 1913 г. лежах там до 25 март 1914 г. и на 25 март бях вечерта у дома.

            С това приключвам моето воюване и страдание от 17 септември 1912 г. до 25 март 1914 г. и бях вече заличен завинаги от повикване за военна служба. 

 

Аз, Костадин Младенов

 

Убити и ранени войници от моя 2-и взвод, 3-а рота, 53-и пехотен полк

1913 година

 

       Убити и ранени при атаката на Одрин

1. Младши подофицер Петър Маринов – убит
2. Ефрейтор Пено Илиев – ранен в корема
3. Редник Никола Зачов – ранен в крака
4. Редник Дончо Трифонов – ранен в крака
5. Редник Зарко Колев – ранен в слабините
6. Редник Ваню Ангелов – ранен в ръката
7. Редник Илия Петров – ранен в ръката
8. редник Тодор Палуков – ранен в слабините
9. Редник Христо Петров – ранен в гърдите, после умря
10. редник Цветан Хинов – изгубен съвършено
11. редник Петко Кръстев – ранен в крака
12. редник Зачо Монов – ранен в дебелините
13. Редник Ангел Дойков – ранен в главата, а сетне умрял
14. Редник Събчо Съйков – ранен в крака
15. Редник Иван Лачков – ранен в крака
16. Редник Атанас Йотов – ранен в крака
17. Редник Господин Христов – ранен в гушата
18. Редник Велю Маринов – ранен в крака
19. Редник Русан Гаров – контузен
20. Редник Дако Петков – ранен в крака

От холера умрели:

1. Младши подофицер Симеон Георгиев
2. Редник Русан Гаров
3. Редник Петър Георгиев

---

15. Хребет североизточно от Одрин 16. Генерал-лейтенант Михаил Савов ( 1857-1928 ). Помощник-главнокомандващ българската армия в Балканската война

 

Публикува се по оригинала. Ръкопис

ОИМ  Пл.инв.№ Р 3088