Във фонда на отдел “Нова история” при Регионалния исторически музей в Плевен се съхранява кратък дневник за бойния път на 53-ти пехотен Осоговски полк по време на Балканската война. Негов автор е Костадин Младенов. Тази вълнуваща хроника е запазена в два варианта: тефтерче с меки черни корици и заглавие “Дневник във времето на войната с Турция” и тетрадка, изписвана в по-късни години със заглавие “Спомени от Балканската война, писани на самото място при действията като участник във войната с Турция”¹. Авторът Костадин Младенов е роден през 1876 г.във Враца. Учи общо шест години – от 1884 до 1890 г. Постъпва войник на 20 януари 1896 г. в 4-ти пехотен Плевенски полк. От 10 януари 1897 г. е ефрейтор, а от август същата година – младши подофицер. Месец по-късно се уволнява от армията, но през март 1898 г. постъпва на свръхсрочна военна служба като взводен подофицер от 8-а рота на полка. Същата година е повишен в чин старши подофицер. На 12 януари 1903 г. се венчава за Катерина Атанасова от Плевен и завинаги свързва нелеката си житейска съдба с този град. Умира на 89 години през 1965 г.

            Костадин Младенов се уволнява от военна служба на 26 юли 1910 г. Съдбата обаче решава друго. Само две години по-късно той отново е в казармата. Настъпва времето на Балканската война. Костадин Младенов скромно отбелязва в своя дневник: “ На 17 септември 1912 г. в 4 часа след пладне се обяви обща мобилизация, то беше понеделник. Във вторник, 18-и си обрах лозето, същия ден се явих в полка, който се именуваше 53-и пехотен полк.” Тръгвайки за фронта в Източна Тракия, той оставя след себе си в Плевен дом, съпруга и три невръстни деца. Тогава започва и своите иначе непретенциозни записки, в които хронологически разглежда пътя на 53-и пехотен полк до преминаване на българо-турската граница, първите сражения с неприятеля, драматичните дни на обсадата и атаката на Одринската крепост.

53-и пехотен Осоговски полк е формиран в Плевен на 20 септември 1912 г. в състав от 4 дружини, 58 офицери, 4064 офицери и войници. Негов командир е полковник Атанас Христов Узунов. Всъщност полкът е образуван от 1-а и 2-а дружина на 4-и пехотен Плевенски полк и 17-и пехотен Доростолски полк, разположени в града.²

Костадин Младенов постъпва в 1-а дружина, 3-а рота и е назначен за командир на 2-и взвод.

            Първото бойно кръщение на полка е на 6 октомври 1912 г. с превземането на с. Михалич. На 7 октомври частите му са на предни постове при с. Хаджикьой, където се окопават “при силен дъжд и кал до колене, студ и вятър грозен”. Костадин Младенов продължава: “На 2 ноември ... от взвода ми раниха 4 човека, от които единият умря, той се казваше Лазар Цветанов от с. Брестовец.” Този тъжен животопис на автора ще продължи по-сетне, за да завърши в края на дневника със списък на убити и ранени войници от командувания от него взвод.

И в героични дни обикновеният войник иска мир.

Там в дневника си, макар и неточно Костадин Младенов бележи: “ На 4 декември вечерта ни излъгаха, че уж мирът бил подписан – това беше лъжа от генерал Велчев.”³

Всъщност предварително примирие действително е сключено, но преговорите в Лондон се протакат. По-нататък авторът на дневника отбелязва: “ ... на 14 декември в 5 часа ни прочетоха резултатите от преговорите, като Турция не отстъпва нищо - нито педя земя взета от нашите войски, за което нашите братя сложиха костите си... . На 26 декември валя сняг и силна виелица... На 31 декември – ужасна виелица, сняг, студ и вятър. На 1 януарий в 12 Ѕ часа през нощта ни дигнаха и на почивките из пътя се поздравявахме с честита Нова година....” В дневника не липсват даже и етнографски характеристики на местното християнско население около Одрин. За село Оглу паша авторът пише: “ Аз с ІV отделение бях на квартира в един човек, който се казваше Христо, на жена му името е Елена, а детето им е Панчо, въобще език говорят турски, с друг не знаят. Поповете и черквите им гръцки, а вярата източноправославна, но имената им чисто български. Техният селски живот е като нашия.”

Емоционални са редовете от дневника, отразяващи обсадата на Одрин през февруари 1913 г.: “На 9 февруари в 1 часа ни дигнаха от землянките, гдето сменихме 23-и пехотен Шипченски полк. Времето – студ, сняг и виелица, вятър, страшно, много страшно и то срещу турските позиции.На 10 февруарий взводът ми застъпи в предни стражеви позиции, но времето беше още по-лошо. Виелицата затрупа войниците в окопите и ги намирахме по ножовете, които стърчеха из снега. Тогава ми измръзнаха много войници, пушките замръзнаха, затворите се мъчно отваряха, грозен студ.” Така минават дните до атаката на Одринската крепост. При нейната подготовка 53-и пехотен полк попада в Източния сектор, който е разделен на Северен и Южен отдел. В Северния отдел войските са групирани в три бригадни участъци, а 53-и пехотен полк е маневрен. Според заповедта от началника на Северния отряд 23-и полк заедно с 3- и 4-а дружина трябва да атакува форта Хайваз баба от изток.

Костадин Младенов отбелязва: “На 11 март в 5 часа вечерта ни се съобщи, че довечера ще се замине и ще почне атаката на Одрин. Всички войници изтръпнаха, защото знаеха какво ни предстои и колко ли души ще останат живи и към 6 часа вечерта ни дигнаха и отидохме зад 23-и пехотен Шипченски полк. На 13 март сутринта в 1 часа – първа линия срещу укреплението Хайваз баба беше ІІІ и ІV дружина и срещу укреплението Хаджиолу І и ІІ дружини. Боят бе ужасен – в 5 часа с бой влязохме в укреплението. Аз с взвода си бях вече на позиция в Хаджиолу и гледахме как турските укрепления падаха едно след друго в наши ръце...” 53-и пехотен полк влиза в Одрин в 3 часа следобед на 13 март. Тук престоява до 11 май, когато потегля за София. След няколкодневен отпуск в Плевен Костадин Младенов тръгва отново за фронта, но този път на запад. Той пише: “ На 17 май се върнах и намерих полка в село Коньово, Кюстендилска околия, защото войната с Турция се свърши, а ние отивахме да се бием със съюзниците си сърби, гърци и черногорци.”

От І дружина на досегашния 53-и полк се създава 59-и полк. По време на учения Костадин Младенов заболява, парализира се и е изпратен на лечение в Александровската болница в София. За кратко време се връща в Плевен, където лекарска комисия го преглежда и изпраща отново в бойната му част. Авторът на записките лаконично продължава: “ Аз заминах къде София и оттам ще търся полка къде Кюстендил, обаче като минахме Радомир, на гара Калище тренът ми преряза десния крак и ме закараха в Александровската болница и на 29 юни 1913 г.ми направиха операция и ми отряза крака д-р Лоран от белгийската мисия.⁵ От 27 юни 1913 г. лежах в болницата до 25 март 1914 г. и на 25 март бях вечерта у дома.

             С това приключвам моето воюване и страдание от 17 септември 1912 г. до 25 март 1914 г. и бях вече изключен завинаги от повикване за военна служба.”

 В дневника на Костадин Младенов са вписани и бележки за някои други исторически моменти като събитията през юни 1923 г. в Плевен, упоменати са и други любопитни факти. За Първата световна война той бележи: “ В 1915 г. се отвори Европейската война и после стана всесветовна.... българите влязоха във война... в съюз с немците и турците против цял свят.”

По-сетне споменава и за изгорелия над Плевен американски четиримоторен самолет по време на Втората световна война. Има и ред родови и битови записки, последната от които датира от септември 1956 г. Това съставя и цяла семейна хроника.

Макар и непретенциозен, дневникът на Костадин Младенов е с несъмнена историческа стойност, съдържа ценна информация за факти и исторически личности. Писан е през погледа на обикновения български войник, заменил дом и семейство с фронтовия окоп в името на родината. Дневникът постъпва в Историческия музей – Плевен през 1965 г. Четиридесет и две години по-късно, наследници на Костадин Младенов дариха на музея много негови снимки и документи, допълващи спомените за онези паметни години.

1. Първа популярна публикация с известни съкращения прави Кр.Петров. Дневникът на Костадин Младенов. Непубликувани спомени за Балканската война. В: 7 дни в Плевен, V, №18, 5-13 май 1999, с.6,7
2. Българската армия в Първата Балканска война. Енциклопедичен справочник. С.1997, с.143
3. Генерал-майор Вълко Велчев ( 1859-1935 ). Командир на 11-а пехотна дивизия, началник на войските в Северозападния сектор при обсадата на Одрин. След превземането на крепостта е началник на Одринския гарнизон.
4. Войната между България и Турция 1912-1913. Том V. Операциите около Одринската крепост. Книга втора.С.1930, с.985
5. Досега частната белгийска санитарна мисия на проф.Лоран се считаше “без уточнено местопребиваване”. Виж Златева, А. Австрийските дарители за България 1912-1918. Български традиции и чужд опит. С.2004,с.40