Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2007 23:52 - Видни българи от Македония – преселници в Плевен
Автор: kpetrov Категория: Технологии   
Прочетен: 5482 Коментари: 6 Гласове:
0



Настоящото изложение няма цел, а и не би могло в рамките на броено време да обхване напълно ролята на преселниците – македонски българи в обществено-икономическия живот на Плевен след Освобождението. Ето защо ще се спрем само на някои по-видни представители, като коригираме някои факти и дати, а посочим и някои нови – уви, забравени имена.

 

 

Безспорно най-заслужилия между македонските българи-преселници в Плевен е Димитър Константинов. Той е роден в Емборе, Егейска Македония през 1841 г. Рано остава сирак и тръгва с група дюлгери на гурбет по пътищата на починалия си баща. Работи в Цариград – традиционно средище на македонските българи, а през 1859 г. идва в Плевен. Тук започва работа в една касапница. Започва се с упорит труд, пестеливост и умели търговски сделки. През 1878 г. заедно с Христо Върбенов регистрира фирма за търговия със зърнени храни. Първоначалната неприязън на плевенци към преселниците от Македония, които държат кредитния и търговски монопол в някои области, постепенно се заменя с уважение. През 1908 г. Димитър Константинов подарява на плевенци голяма и модерна за времето си сграда в центъра на града ( съборена през 70-те години ). Тя заемала площ от 687 кв.м. на стойност от 4 милиона лева и първоначално е строена за хотел. Дарението е извършено с посредничеството на църквата “Св. Николай”. Към нея е създадена ефория, на която Димитър Константинов възлага по-нататъшната си дарителска дейност. В сградата е настанен окръжният съд, а в постройките към него – адвокатски кантори. Със събраните от наема средства трябва да се издържат двама стипендианти по богословие и търговия, а когато доходът достигне сумата 120 000 лева, да се построи дом за сираци и самотни стари хора. Това обаче става едва през 1934 г., когато дарителят вече не е жив, а събраната сума достига близо 3 милиона лева. Димитър Константинов подпомага плевенската църква “Св. Николай “ и храма в с. Долни Луковит, дострояването на плевенската казарма, материалната издръжка на Четвърти пехотен Плевенски полк по време на Балканската и Първата световна война. С негови средства е издигнат паметник на загиналите от Трета опълченска дружина и подполковник Калитин на връх Шипка през 1910 г. На 30 август 1915 г. в центъра на Плевен е открита сградата на Мъжката прогимназия. В знак на благодарност плевенци наричат на негово име училището и улицата пред него, а в самата сграда поставят бюст на дарителя с автор скулптора Кирил Тодоров. Такъв е имало и в областния съд и в Сиропиталището. За благородното си дарителство получава благодарствени адреси от плевенския клон на Българското археологическо дружество, от Българския червен кръст, а през 1918 г. – от Четвърти пехотен Плевенски полк.

От Емборе е и известният род на Върбенови. Христо Върбенов е роден през 1848 г. Едва 12-годишен отива в Цариград, където се занимава с разносна търговия. След заселването си в Плевен е снабдител на османски военни части с вина и зърнени храни. По-късно учредява съвместна фирма с Димитър Константинов, собственик е на 1000 декара земя и мелници в Плевенско. Христо Върбенов е депутат в Третото Велико Народно събрание (1886-1887г.) и Десетото Обикновено Народно събрание ( 1899-1900г.). Отпуска средства за закупуване не оръжие за чети в Македония. Негова собственост е известната в града “Върбенова къща”, строена през 1898-1899 г.по проект на австрийския архитект Вещфелд в стил необарок. Призната е за паметник на културата от национално значение. Умира през 1903 г. Един от братята му е известен с името Наум Македонски. Той служи в Шеста Плевенска дружина, Участва в Сръбско-Българската война като поручик от Шести пехотен Търновски полк, участник е в неуспелия русофилски преврат срещу княз Александър Батенберг. Емигрира в Русия, там служи в руската армия и стига чин подполковник. В края на 1900 г. се връща в България, за да види своите близки, но заболява тежко и умира в Плевен на 8 март 1901г.

Третият брат Никола Върбенов също има фирма за търговия със зърнени храни. Когто през 1922 г. умира, семейството му подарява: на църквата “Св.Николай” – 20 000 лева, на Народно –прогресивната партия за строеж на партиен дом – 15 000 лева, на читалище “Съгласие” за фонд “Постройка на библиотека и театър” – 10 000 лева, Дружество на инвалидите – 3 000 лева, на младежкото Македонско дружество – 3 000 лева и на македонското братство – 2 000 лева.

Синът на Христо Върбенов – Димитър Върбенов ( 1887-1962 г.) е бил председател на Съюза на запасните подофицери, лидер на Националлибералната партия, министър на правосъдието ( юни 1931 г.- декември 1932 г.) в правителството на Народния блок. През октомври 1947 г. е изселен от София и интерниран в Плевен.

            От Емборе са и братята Коста и Димитър Стоянови – съдружници в търговията на Димитър Константинов. Коста Стоянов притежава износна къща за зърнени храни и е един от основателите на мелничарската индустрия в Северна България и на Българското параходно дружество във Варна. Член е на Македонското благотворително братство. Къщата му в стил сецесион е паметник на културата, завършена в 1900 г. Когато през септември 1929 г. умира на 82-годишна възраст, завещава два милиона лева за фонд “Коста Стоянов – Емборец”. За този фонд са и 3/5 от петте дюкяна над хотел “Блакан”, като с приходите се построи доходно здание, а с печалбите от него – родилен дом. Завещава парични суми и на трите плевенски църкви, женското дружество, Червения кръст, дружеството на инвалидите. В началото на 20 век брат му, Димитър Стоянов е лидер на местната организация на Народната партия.

            Свое място в летописа на македонските българи, живели в Плевен заема и Андрей Мацанов. Той е роден през 1880 г. във Велес. Завършва българската гимназия в Солун и химия в Софийския университет. Отначало е учител по физика и химия в Плевенската девическа гимназия, а сетне и в Мъжката гимназия. Още в началото на Балканската война, през 1912 г. сръбските войски нахлуват в Македония без голяма съпротива на турски части. Скоро така наречените “освободители” се превръщат в окупатори. Срещу тях се вдигат български въоръжени чети. Андрей Мацанов влиза в четата на Тодор Оровчанин, която действа в района на Велес. За това той получава специални удостоверения от “велеския велик войвода” и Велеската българска митрополия. Андрей Мацанов умира в Плевен през 1947 г.

            Забравен е за съжаление големият обществен принос на Андрея Башев, родом от Ресен. Отначало той членува в Народнолибералната партия, но я напуска през май 1899 г., несъгласен с политиката на управляващата тогава коалиция от стамболовисти и радослависти. По-късно влиза в редовете на Демократическата партия. С нейната листа е избран в XIV ОНС през 1908 г. По негово предложение през 1910 г. парламентът променя чл. 431 от Закона за народното просвещение и обявява “книгите и покъщнината на библиотеки и читалища за неотчуждаема”. След преврата от 9 юни 1923 г. остава верен на Александър Малинов в неговата борба за отстояване самостойността на Демократическата партия, защитена от нейния 9-ти конгрес през октомври 1924 г. Там Андрея Башев произнася забележителна реч. Избран е за председател на Околийския партиен съветна ДП, за общински съветник. Бил е член на Македонското благотворително братство. През 1926 г. е определен да води пропорционалната партийна листа в изборите за окръжни съветници. Смъртта обаче го изпреварва. Умира внезапно в с.Левски на 29 октомври 1926г. По този повод вестник “Северно ехо” пише: “Почина Андрея Григоров Башев – виден адвокат и общественик и уважаван наш съгражданин. Той бе от видните членове на Демократическата партия. Целия си живот е прекарал в обществени борби. Безукорно скромен и честен, той умря сиромах, оставил жена и две деца. Погребението ще бъде на общински разноски. Плевенският адвокатски съвет е помолил правителството за временна помощ, а общината да поеме издръжката на децата му.” Местната младежка демократическа организация, една от най-силните и многочислени в страната по това време приема името “Андрея Башев”

            Нека споменем макар и формално вън от тематиката на конференцията името на един плевенски учител, радетел на българския дух в Македония. Христо Ганов е роден в Плевен през 1865 г. Още като ученик в Габровската гимназия е един от инициаторите за възстановяване на читалище “Съгласие” през 1885 г. Това е видно от едно писмо на академик Юрдан Трифонов до Иван Данов. По време на Сръбско-българската война се записва в Доброволческия ученически легион. Сетне завършва химия в Цюрих, Швейцария. След завръщането си оттам става учител в Солунската гимназия. Там се включва в създаденото “Българско тайно революционно братство в Турция”. В него влизат учители и други граждани на Солун. То клоняло към Българската екзархия и според Иван Гарванов чрез него трябвало да се избегне “прибързването с революцията”. В управителното тяло на Братството е и Христо Ганов. На 3 юни 1897 г. е убит от сръбски агент в Солунското кафене “Коломбо”. Присъстващият Иван Гарванов се притича на помощ, но е тежко ранен. Съдебното следствие установява, че следите на атентата водят към сръбския консул в Солун. По този повод вестник “Знаме” бележи: “Сръбската пропаганда в Македония достигна най-високата точка по пътя на своите злодеяния с убийството на българския учител Христо Ганов”.

Съдбата и делата на македонските българи е част и от историята на Плевен, в която се вграждат ум, душа и сърце.



Тагове:   Плевен,   Македония,


Гласувай:
0
0



1. chervenata - Много
11.09.2007 08:45
интересно. Тенкю:)
цитирай
2. анонимен - Това явно е доклад от някаква кон...
07.04.2008 10:30
Това явно е доклад от някаква конференция. Дали не би дал точен източник, за да можем да използваме информацията в Уикипедия. Благодаря.
цитирай
3. анонимен - Преселници от Емборе в Плевен
08.08.2008 00:14
Тъй като темата ме интересува особено (потомка съм на емборчани, установили се в Плевен),бих искала да се свържа с автора Красимир Петров, за да разменим полезна информация. Статията би могла да обхване и творчеството и делото на Константин (Коста) Стефанов, адвокат, поет и общественик.
Мария Пачкова (m_pachkova@abv.bg)
цитирай
4. анонимен - Плевенчанин
29.11.2009 17:45
Баба ми е от село до Серес, там старите хора още си говорят на български ;)
цитирай
5. анонимен - видни българи от македония-преселници в плевен
23.08.2010 21:06
от автора-красимир петров.Докладът е изнесен на научна конференция в плевен,организирана от историческия музей в града,ВМРО и дружество "краезнание"на 9март2000г.
ОТ АВТОРА
цитирай
6. анонимен - А публикуван ли е, за да можем да ц...
28.08.2011 18:17
А публикуван ли е, за да можем да цитираме изданието и автора в Уикипедия?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kpetrov
Категория: Технологии
Прочетен: 37917
Постинги: 6
Коментари: 13
Гласове: 96
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930